Дълга е 2 852 километра и преминава през териториите на 10 държави - Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна и е най-дългата река в Европа след Волга. Може би се досетихте, че днес ще обърнем специално внимание на Дунав.
В света няма друга като нея - водосборният ѝ басейн се простира на териториите на още 9 държави - Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Косово, като заема площ от 817 000 квадратни километра.
Най-голямата част от коритото на р. Дунав – около 30% се намира в съседна Румъния. Освен това служи и като естествена водна граница между България и Румъния, заемайки 470 километра от общо 609-километровата граница между двете държави.
На повечето съвременни езици наименованието на р. Дунав звучи много сходно - Donau (немски), Duna (унгарски), Dunav (хърватски), Dunărea (румънски), Дунав (сръбски и български), Дунай (украински). Предполага се, че латинското име Danubius произлиза от местния падеж на праиндоевропейската дума dānu, която означава „река“.
Но откъде започва всичко? Иворът на Дунав е в планината Шварцвалд в Германия. Всъщност, в самото начало извират две реки - Бригах и Брег, чийто течения се сливат в близост до градчето Донауешинген и оттам нататък реката започва да се нарича Дунав.
Според друга теория пък втората най-дълга река в Европа води началото си от карстов извор в един от замъците край Донауешинген, който е каптиран през XVIII век и водата му е отведена през тръбопровод под земята на замъка.
Първите писмени данни за Дунав датират още от 5 век преди Новата ера. Тогава за нея се твърди, че Истър (както е старото име на р. Дунав) "започва в земята на келтите край град Пирен и пресича Европа по средата".
В разцвета на Римската империя Дунав служи като естествена граница, разделяща земите на римляните от тези на варварските племена на север и на изток. По бреговете ѝ са построени много крепости, които са използвани като защитни укрепления от римските легиони.
През XVIII век Дунав се превръща във важна търговска връзка, а австрийската императрица Мария Терезия е първият държавник, който въвежда регулации за корабоплаването по нея.
Българската част на реката също може да се похвали с множество интересни места за посещение. Сред тях са средновековната крепост Баба Вида във Видин, Аспаруховият вал между гр. Лом и гр. Козлодуй, античният град Рациария край с. Арчар, корабът Радецки, с който Христо Ботев пресича реката четатата си, Св. Стефан край Никопол, Никополската крепост и още, и още.
Освен това на Дунав е разположен и резерватът Сребърна, част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В него се срещат 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни, 24 вида риби, но най-популярното му "богатство" са птиците. 221 вида пернати гнездят в резервата, като сред тях има и редки видове като розов пеликан, блестящ ибис, голяма бяла чапла и др.