Една от многото особености на Латинска Америка е традицията да се поддържа непрестанната връзка между живите и мъртвите членове на семейството. За това един от най-големите и почитани празници в Мексико е Денят на мъртвите, който се отбелязва в началото на ноември, бидейки до някаква степен аналог на Хелоуин и на Задушница. Характерното обаче е, че той чества живота, докато се спомня за онези, които са го напуснали. На този ден се отдава почит тях, но мексиканците го правят да изглежда цветно!
Според традицията се смята , че душите на мъртвите се завръщат за една седмица всяка година, за да посетят близките си и да вкусят от храната и напитките, които са им били любими приживе.
Официално празникът се отбелязва на 1 и 2 ноемрви, но празнествата траят поне седмица. Нe, не мислете, че това е дълго - известно е, че по времето на ацтеките са траели по месец, през който ежедневно се е отдавало почит повсевместно.
„
"Ел диа де лос муертос“ е съхранил неизменни ритуали от векове. За подготовка се изготвят олтари в домовете и обществените сгради, с множество траурни образи и „подавки“ от плодове, цветя и най-вече от специално приготвени сладкиши и занаятчийски сладкарски изделия под формата на усмихнати захарни черепи, скелети, специален „пан де муертос“ (хляб на мъртвите – вид козунак) маргаритки, невени и други символични образи. Гробищата са пълни с хора, които почистват, боядисват и украсяват гробниците и гробовете на своите предци с гирлянди, оранжеви цветя, изображения на Богородици, свещи, храни и битови предмети. Не липсват и мариачи. Кулминацията на тържествата включва и заря. Всичко това се прави със съзнанието, че се велят заедно с починалите си близки.
Денят на мъртвите не e окултен празник, а повод за повсеместни паради из Мексико, на които хората боядисват лицата си и се маскират. Образът на Катрина и мъжкият аналог Катрин, символизират богинята на смъртта Миктекасиуатл и е един от характерните костюми. Корените на Денят на мъртвите датират от преди 4000 години, много преди времената на сапотеки, толтеки, олмеки, маи и ацтеки. През вековете всички тези цивилизации са имали един общ белег – вяра в задгробния живот. Смятали физическата смърт не за край, а за начало на пътуването на душата из небесните селения, преди да се прероди отново. За това те не се страхували от смъртта, а я почитали. След пристигането на испанските конквистадори и налагането на католицизма като религия, местната традиция се слияа с новата вяра и така празникът се адаптира към християнските Вси Светии и Задушница, съвпадайки с техните дати в началото на ноември.
Днес празникът се е превърнал в най-значимото културно, религиозно и семейно честване на цяло Мексико.
