Авторката Яна Стоянова, която навярно познавате от поредицата й в woman.bg „Приключенията на Яна Стояна”, както и от книгата „Качамак за душата”, преди броени дни ни изненада повече от приятно с втора - „Дневници по време на карантина”. Също като автора си разказът е шарен, луд, ту спокоен, ту загадъчен, ту изведнъж те сюрпризира само както една жена го може. Яна си го може и си е разбирач. А това, както всяка дама знае, е удивително добра комбинация, гарантираща успех.
Ето какво разказа Яна тя пред woman.bg:
Яна Стоянова, поздравления за страхотния фурор, който постигна с „Качамак за душата” и успех на втората ти „рожба” – „Дневници по време на карантина”. Разбрах, че си написала втората си книга само за две седмици на двора под черешата на вилата. Как изобщо ти хрумна?
-Благодаря ти за топлите думи, „Качамачето“ вече се разпознава масово и ми е голяма радост. А идеята за втората книга дойде от сутрешните ми клюки с приятелки и съседки. Първото затваряне по случай модерната ковид-чума ми се отрази много зле. Страхът, който ни стисна за гърлата, превърна разговорите ни в черна сводка, затова реших да се хвана за любимата си „сламка“ – писането. То е моето „розово хапче“ срещу всяка несгода, вади ме от кал, депресия и падане в селски кладенец. Сипах си една чаша вино, турих ръцете на кръста и си казах: „Абе, я си изтрий сополите и сядай да пишеш, какво си седнала да ми хленчиш!“ И изведнъж видях колко е синьо небето през май, как са нацъфтели розите в двора, а от плодовете на бялата череша, под която сутрин си пия кафето, сварих сладко за радост на домашните. И наистина написах „Дневниците“ за две седмици.
Кажи ни кои теми основно засягаш в тях?
- Как се справят с живота си три жени по време на извънредната ситуация, обхванала целия свят. Разказът обхваща кратък период от време, който преобръща бита им, кара ги да преосмислят кое действително е важно за тях и какво искат на направят с живота си. Три съвсем различни типажа, със своя си съдба и, разбира се, любов на всяка крачка, защото без нея сме за никъде. Няма какво да се лъжем, ние жените сме изтъкани от нея. Ако ще краят на света да е настъпил, ние пак за любов и за мъже ще мислим, дори когато те хабер си нямат.
Докъде се простира авторското ти въображение и откъде започват истинските истории тук?
- Казано накратко – измислици-премислици, омотани с дочути разговори и наблюдавани случки. Всяка прилика с реални хора е без да искам.
За мнозина 2020-та беше не просто пропиляна година, ами направо минусова. За теб обаче нещата са наопаки. Надали това се дължи на факта, че си зодия телец и винаги си с рогата напред... Та, кажи ни как успяваш да си дори още по-ведра и продуктивна сега, в условията на масов страх?-
- Аз съм теле с асцедент водолей. Пиша най-много под натиск, преоравам всичко пред себе си, ама с водолейски финес. Като видя, че пред мен няма път, ще си го прокарам и толкова. Без излишни драми. Затова обърнах минуса на плюс. Прокарах си собствена пътека в безпътицата. Пожелавам на всички кураж и обич. Сега имаме най-много нужда от това. Убедена съм, че ще се справим, ще оцелеем. Животът е най-ценното, което имаме, а любовта го осмисля.
За мен твоите „Дневници” са като хапка ягодово нишесте, не само заради цвета на корицата ти, а защото те кара да се чувстваш отново спокоен, нормален, да се усмихнеш, да поспреш за миг, да рестартираш. Кажи ни откъде да си я намерим?
- Значи съм си свършила работата добре, защото точно това исках да постигна – да накарам читателя да се усмихне, да се върне към нормалното, да усети собственото си вътрешно АЗ. Книгата тази седмица (7-13 декември) е на промоция във всички магазини на Лидл в страната, продава се в книжарниците на издателство Арт плюс, вкл. в онлайн книжарницата им, а вероятно от средата на месеца ще бъде налична и на сайта на Стор.бг.
Чудесно е, че карантината няма да попречи на хората да се сдобият с твоите „Дневници по време на карантина”! А защо не и да ги превърнат в коледен подарък! Би ли ни споделила един от либимите ти моменти от книгата?
- Много бих се радвала да бъде скромен коледен подарък, стоплящ и уютен. Дълга е колкото две чаши вино с ароматно послевкусие. Върви и с нещо сладичко – за душата.
Любимо ми е началото, защото като разказвач, съм седнала на най-изтумбената част на дъгата и наблюдавам света от високо. Шарен, хубав, невероятен, сам по себе си – чудо, което трябва да опазим. И да се обичаме.