Съвсем наскоро се научих да пазарувам онлайн. Въпреки че голяма част от деня ми минава пред компютъра, онлайн пазаруването ми се виждаше страшно, непонятно и прекалено сложно. Дали ще се справя с регистрацията, дали няма да източат парите ми от кредитната карта, дали ще получа това, за което плащам... и още много дали. Странно, всичко мина без проблем. Вторият опит беше по-успешен, но все още остава някакво вътрешно съмнение. Не е ли по-добре човек да отиде до магазина, за да си купи каквото му е необходимо и защо трябва да клика с мишката, за да си набави книга, ново колело или ботуши за зимата? Същата дилема обаче седи и с онлайн гласуването и с посещението на избирателните секции. На пръв поглед идеята да се гласува онлайн е добра, но дали в действителност е така...
През последните години все повече се заговори, че е време да преминем към „опростена”система за гласуване – тоест да гласуваме от хола си. Седиш си на мекото кресло с лаптоп на колената, гледаш поредния епизод на „Дързост и красота” и гласуваш. Какво по-хубаво? Още повече оказва се, че в България има предпоставка за това. След посещението на вицепрезидента на Европейската комисия Нели Крус у нас по повод специализирана конференция за дигитализацията стана ясно, че страната ни разполага с една от най-бързите интернет връзки в света. Определено повод за гордост! От друга страна обаче едва 50% от домакинствата имат достъп до мрежата – проблем, над който трябва да се замисли както държавата, така и доставчиците на съответните услуги. Но да се върнем на електронното гласуване. Дали е по-добре да дадеш своя глас от компютъра си или да се разходиш до урната? Миналата година Технологичният орган на Европейския Парламент, известен под името STOA, организира семинар по темата. Умните глави спориха дали електронното гласуване може да повиши избирателната активност или вотът онлайн не е прекалено опасен? Има редица аргументи „За” и „Против”. Защитниците на „компютърните” избори излизат с идеята, че ако има електронна търговия, електронно образoвание и електронна администрация, няма нищо по-логично от електронно гласуване. Отговорът на скептиците – електронното гласуване в никакъв случай не може да се сравни с търговията онлайн. Народният вот е първото и истинско доказателство за съществуването на демокрация. Опасностите пред електронното гласуване са много – от една страна риск от атака на компютърен вирус, който да затрие резултатите, а от друга хакерска намеса за промяна на вота. Засега въпреки напредъка на компютърните технологии, специалистите не са открили достатъчно добра защита на системите за електронно гласуване. Вторият довод „За” е, че компютърното гласуване ще привлече повече млади хора, които да се включат в избора на своите управляващи и да дадат глас за демокрацията. Това без съмнение е така. Младежите, които прекарват огромна част от времето си пред компютъра, ще предпочетат да кликнат 2 пъти с мишката пред алтернативата да се редят на огромни опашки заедно със своите баби и дядовци. Има и още един плюс – онлайн гласуването спестява време. Няма да е необходимо държавата да излиза в отпуск в деня на вота. Всеки може да гласува от вкъщи, от работата, от компютърния клуб. Противниците обаче също не изостават с аргументите. Според тях електронното гласуване ще доведе до редица проблеми с прозрачността – гласоподавателите не могат да бъдат сигурни, че вотът е стигнал предназначението си, те не могат да проверят дали гласът им е правилно регистриран и преброен. Има и реална опасност все някой да разбере за кого сте гласували. Сериозно нарушение на суверенното право на избор. Защитниците биха казали обаче, че електронното гласуване намалява разходите и без съмнение е поредна стъпка в процеса на модернизация и дигитализация. С това дебатите не свършват. Само преди няколко години България беше порицана от ЕС за купуването и продаването на гласове по време на парламентарните и общински избори. Какво би се случило, ако гласувахме онлайн? Дали партиите няма да отделят достатъчно голяма сума от бюджета си, за да платят на недобросъвестни избиратели, които от персоналния си компютър ще гласуват, за който им се каже. Има такава опасност, но и този проблем може да се реши. Ако се даде възможност на избирателите да променят вота си до края на изборния ден, купуването и продаването на гласове се обезсмисля, така както е Естония единствентата за сега страна където е въведено електронното гласуване.
Системата беше въведена още през 2005 г. за избор на парламент. Тогава едва 2% от гласовете са дошли по интернет. През 2011 г. обаче над 4% от избирателите са дали гласа си онлайн. Естонците са оптимисти. Според тях след още няколко тренировки над 20 – 30% от хората ще предпочетат този вид гласуване.Дали ще стане само времето ще покаже.
Дискусиите продължават. България е изправена на прага на парламентарни избори през 2013 г. Дотогава обаче едва ли онлайн гласуването ще бъде въведено и у нас. Така че засега, ако реално искате да участвате в управлението на държавата и да защитите правото си на демокрация, ще се наложи да станете от удобното столче в хола и да отидете до избирателните секции, за да пуснете бюлетина. Ако ли не... може да продължите да гледате „Дързост и красота” или да играете на компютърни игри, но след това трябва да понесете последствията на „чуждата” демокрация.