Признавам, че лесно може да ме разчувстват добре подбраните думи. Затова обичам да чета поезия. Наскоро попаднах на стихотворение, което не знам как така късно откривам. В него са представени два напълно противоположни сюжета за развитието на човешкия свят. Авторът е Джонатан Рид и има две заглавия „Изгубеното поколение“ или „Има надежда“.
Има два начина на прочитане на това стихотворение, които определят дали ще изберем пътя на надеждата, или този на разрухата.
Започнете да четете „Изгубеното поколение” отначало. Като стигнете края, прочетете го втори път, но отдолу нагоре, за да се убедите, че „Има надежда” .
Аз съм част от изгубеното поколение
и отказвам да вярвам, че
аз мога да променя този свят.
Разбирам, че това ще ви шокира, но
„щастието е вече вътре в теб“
– това всъщност е лъжа.
Парите ще ме направят щастлив
и на 30 години ще разкажа на моя син, че
той – не е най-важното нещо в моя живот.
Босът ми ще знае, че
моите принципи са:
работата
е по-важно нещо от
семейството.
Чуйте:
От много отдавна
хората живеят на семейства,
но сега...
Обществото никога няма да бъде такова, каквото преди.
Експертите ми казват, че
след 30 години ще празнувам десет години от развода си.
Аз не вярвам, че
ще живея в страна, която сам ще създам
в бъдещето.
Унищожаването на природата ще е норма.
Никой не вярва, че
ние ще запазим нашата прекрасна планета
и, разбира се,
моето поколение е вече изгубено.
Глупаво е да се смята, че
има надежда.