Ел Камино де Сантяго или пътят на прераждането

Пътят на Св. Яков, Пътят на поклонниците, Пътят на прераждането, Пътят към себе си или просто Пътят, всички тези наименования са синоними на Ел Камино де Сантяго /El Camino de Santiago, бел. пр. Пътят към Сантяго/. Ел Камино е един от трите най-популярни поклонически маршрута. Той е първият Европейски културен маршрут, който е признат от Съвета на Европа, а малко по-късно е включен и в Списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство.

В основата на поклонническото движение и възникването на Пътя на Св. Яков лежи легендата за апостол Яков (Сантяго, испанският еквивалент) - един от дванадесетте апостоли на Христос. Тъй като за почти десетилетие, след Възкресението до неговата екзекуция, не се знае нищо за живота на Яков, се смята, че в този период е проповядвал учението Христово на Иберийския полуостров. Легендата разказва, че след смъртта му в Палестина неговите ученици Атанас и Теодор пренесли тялото му до северозападното испанско крайбрежие с лодка, а след това до Галисия, където го погребали. Гробът на Св. Яков е намерен няколко столетия по-късно от Пелагий - отшелник, който живеел близо до Галисия. Вярва се, че за да стигне до мястото с мощите на Сантяго и неговите ученици,той бил воден от ярки звезди, пратени от Господ. След потвърждаването на истинността на находките - първо от епископ Теодомир, а в последствие и от Алфонсо II, върху гроба е издигната църква по разпореждане на астурския крал. Пратени са и монаси, които да се грижат за гроба на Св. Яков. Църквата поставя началото на град Сантяго де Компостела. Името произхожда от събитията, чрез които е открит гроба: Сантяго – изпанският еквивалент на името Яков, Компостела – Campus Stellae, в превод от латински „полето на звездите“.

Св. Яков се превръща в светец закрилник на Астурия и приема образа на светец-войн, който предвожда християнските войни срещу маврите. След Реконкистата и обединението на християнските владетели астурийците обявяват Сантяго за светец покровител на цяла Испания. Сантяго де Компостела се превръща в притегателен център за поклонниците, а пилигрими от цяла Европа се стичат по различни пътища да се поклонят пред светеца. В резултат от множество реформации и френско-испански войни, поклоненията почти спират през 16 век, а мощите на Св. Яков са укрити. След повторното им намиране и потвърждаване на истинността им от папа Лъв XIII, настъпва ренесанс за пилигримските поклонения. Същинското възкресение започва от дейността на един испански свещеник – Елиас Валиня Семпедро. Той започва изграждането на мрежа от пътища, които водят до църквата в Сантяго де Компостела. Маркира Френския път, поставяйки жълти стрелки в посоката, в която да вървят пилигримите, за да стигнат до Сантяго. Изгражда мрежа поклоннически подслони (албергета) по пътя, за да има къде да се подслонят поклонниците по време на преходите.

Всеки човек, тръгнал по пътя Ел Камино, се превръща в поклонник още с първата крачка, която прави, независмо откъде е началната точка. Това е и причината всеки път, който води до Сантяго де Компостела, да се превръща в Път на Св. Яков. Както в миналото, така и днес, Пътят трябва да бъде изминат с една животинска сила – пеш, на кон/магаре или чрез велосипед, а за да бъде признат, трябва да бъдат прекосени 100 км. пеша или 200 км. на кон или велосипед. 

Няколко са основните маршрути по Камино де Сантяго.

  • Най-популярният маршрут е Френския път (Camino Frances). Дълъг е 780 км. Измества Крайбрежния като основен и започва от  градчето Сен Жан Пие дьо Пор в Южна Франция. Събира в себе си всички по-големи поклонически пътища. След прекосяването на Пиринеите се преминава през испанската Месета и минава през Памплона, Бургос, Леон, Арсуа и Асторга.
  • Северният път (Camino del Norte) събира в себе си всички поклонически пътища в западния край на Пиринеите, чиято крайна цел е поклонение пред мощите на Св. Яков. Изходен пункт е градчето Ирун, на френско-испанската граница. Маршрутът е 800 км и преминава през Билбао, Сантандер и Хихон, напуска крайбрежието при Рибадео. Преминава на югозапад през Галисия и в Арсуа се слива с Френския път.
  • Англисйкият път (Camino Ingles) е основният за английските, ирландските, шотландските и скандинавските пилигрими. Започва от пристанищните градове Ла Коруня или Фреон. Преминава по протежението на Крайбрежния път и е с дължина около 120 км.
  • Португалският път (Camino Portugues) е около 610 км. Началната точка е Лисабон, преминава през Порто и Понтевера, продължавайки на север. Той е вторият по популярност, а по трасето се минава през пясъчни плажове, католическото място за поклонение във Фатима и страринния град Туй.
  • Оригиналният път (Camino Primitovo) е пътят, който е изминат от  пътрвия поклонник - астурийският крал Алфонсо II. Дължината му е 300 км. Започва от столицата на Астурия Овиедо и преминава през планините на Астурия и Галиция. В последните си етапи се слива с Френския път.
  • Най-дългият път или Via de la Plata е маршрутът с най-голяма дължина (между минимум 1000 и 1200 км, в зависимост от местоположението на началната точка) и най-богата римска история. Започва от шест различни градчета – Малага, Гранада, Севиля, Кордоба, Хуелва и Кадис, като всички се събират в Мерида. Теренът е предимно равен, а по трасето се срещат буйни гори, красиви езера и изобилие от римски руини и забележителности.

 

По който и път да поеме един поклонник ще стигне до Сантяго де Компостела. Ако в миналото хората са тръгвали единствено с религиозна цел и за да отдадат почит на Св. Сантяго, днес е различо. По Пътя се изкачват много върхове, има спускания по стръмни склонове, ходене по равни полета. Красота, тишина, всякакви климатични условия, са част от елементите, които със сигурност ще преоткриете. Току-виж, накрая, към списъка сте добавили и самите себе си...